Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 12:28 - За връзките и други размисли
Автор: dave Категория: Други   
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове:
0



Аз и ти. Или тя и той. Не единствените, а просто една от многото комбинации. Защо? Какво кара двама души да се изберат един друг от тълпата сред хиляди други? Любов? Възможно е. Тъй като е абстракция, дума без реално покритие, никога не можем да сме сигурни дали е истина, или не. Истина е това, в което вярваш, докато вярваш в него и не дойде друга истина. За късметлиите истината не се променя цял живот. Или може би са късметлии малцината, които успяват да бъдат толкова гъвкави, че да заменят една истина с друга, в постоянно търсене на Постоянната? Или най-големи късметлии са тези, които осъзнават, че една истина няма и смисълът е да намериш колкото се може повече на брой Истини, тъй като всяка следваща те прави по-богат, по-пълен, по-отворен към света, по-Човек...? И така, кой е пътят? Пътят към какво- е първият важен въпрос. За да намерим Пътя, трябва да знаем къде искаме да ни отведе. Или напротив- не бива да знаем, докато не го извървим...? Каква е целта- Щастие, Себепознание, Безсмъртие? Не вярвам в последното, макар и като всеки човек да ми е присъщ въпросът: какво ще оставя след себе си. Този въпрос тормози хората от векове, предава се от поколение на поколение, от човек на човек, вкарва хаос и отрова в живота ни- и рядко намира отговор. По простата причина, че намерилите отговор са тези, които никога не са го търсили. Човеците с главна буква, които са оставили нещо на света, са го направили по вътрешна необходимост, неосъзнато,просто поради това, което са. А не поради това, което искат да бъдат. Означава ли това да призная, че съм от „малките хора“, които ще дойдат и ще заминат без следа? Вероятно, но ако го призная, това значи, че съм мъртва още тук и сега. Затова очите ми се затварят пред очевидното, а духът ми продължава да търси. Да търси какво? Другите две абстрактни цели- щастие, себепознание...? Но щастието е такова само, докато настъпи. Случи ли се това, представата за него се изкривява и човек полита отново да търси друго щастие...Без себепознанието намирането обаче не е възможно. Или по-скоро статитчното състояние на щастие става възможно, но не динамичното, развиващото се, самото търсене става невъзможно и излишно, ако не познаваме себе си. Това ме връща на темата от първите редове. Съчетаването на хората във връзки, връзки всякакви- любовни, приятелски, дори семейни. Как избираме Другия, защото не вярвам в Съдбата- изборът е във всеки един от нас, съзнателен или не. Истината тук, или поредната истина, днешната истина, моята истина, е една: ние не избираме човека до нас, дори не го харесваме. Нито пък той ни избира и харесва. Ние просто харесваме себе си при общуването с него. Колкото повече започваме да се харесваме, колкото повече нови, добре скрити качества изплуват навън при общуване с него- толкова повече си въобразяваме, че харесваме този човек. Любовта към другия не е нищо повече от любов към себе си. И тъй като с всеки човек сме различни, започваме да обичаме и да търсим точно тези, с които сме най-добри,най-умни, най-истински. Когато и те изпитват същото смятаме, че сме постигнали едно от най-големите Щастия- това на споделената любов. Мислейки, че се обичаме силно един друг, ние всъщност все повече обичаме себе си. На някой му звучи ужасно и клати отривисто глава в пълно несъгласие? Жалко, това означава, че още не сте се научили да разпознавате най-голямата любов: тази към самия себе си. Всъщност любовта е прекрасна именно заради това, че вади на бял свят всичко най-добро от самия теб, че ти разрешава да обичаш себе си- това, което според възпитанието на мнозина е голям грях. С приятелствата и другите връзки нещата не стоят много по-различно. Отново общуваме с тези, които ни карат да харесваме себе си повече. Тези, които се смеят на шегите ни. Тези, които ни се възхищават и ни гледат с онзи поглед, който говори- ти си различен. Затова хората казват, че има отровни приятелства, отровни връзки. Това са онези връзки, които те карат да се държиш като бледо, по-лошо копие на самия себе си. Бягайте от такива връзки. Те не носят нищо добро нито за вас, нито за отсрещния човек. Базирани са на някаква грешна първоначална преценка. Признайте грешката си и продължете напред. Защото там, в поредната тълпа, чака поне един човек, който вижда във вас нещо много повече, отколкото виждат другите. И нещо по-важно: ще ви накара и вие да го видите в себе си.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dave
Категория: Други
Прочетен: 5694
Постинги: 2
Коментари: 5
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930